Bulgaria's Ministry of Finance implemented stricter tax controls on automobiles, construction materials, and fertilizers, classifying them as high-fiscal-risk goods. This decision, made without prior consultation, mandates additional reporting requirements for these goods.
Various industry associations, including those representing automobile importers, construction companies, and agricultural producers, criticized the new measure for lacking public discussion and for its potential negative impact on their sectors. They also question the expected financial gains from the stricter controls. The lack of transparency regarding the expected increased state revenue adds to their concerns.
The government argues that the measure aims to combat tax evasion, citing evidence of irregularities in the trade of these goods. The increased control is based on analysis by the National Revenue Agency (NRA), which identified these sectors as frequently involved in tax fraud.
Several groups are considering legal action against the new regulation, citing concerns about disproportionate penalties and the short timeframe given for implementation. The lack of public consultation and potential negative impact on competitiveness highlight the ongoing debate surrounding this measure.
Заповедта е с дата 31 март и по план трябва да влезе в сила от 1 май. Предварителна консултация със засегнатите страни не е била провеждана, а няколко бранша обмислят обжалването ѝ в случай, че влезе в сила и посочват, че срокът от 1 месец е "нереален и непосилен" за реакция.
В началото на годината Министерството на финансите представи своя проектобюджет за 2025 г. със заложени близо половин милиард лева допълнителни приходи от нови мерки за борба със сивата икономика. Какво влиза в тях остана енигма и те не бяха разписани или обяснени като част от процедурата по приемане на бюджета. Сега изглежда се появява една от тях с разширяването на списъка на стоките с висок фискален риск. На въпроси на "Дневник" обаче Министерството на финансите не отговори колко допълнителни средства очаква да постъпят в бюджета от въпросната мярка.
Затягането на контрола върху въпросните стоки е направено по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов, обясниха от Министерството на финансите за "Дневник". Те посочват, че НАП е следила в последните години търговията на въпросните стоки и след анализ на риска е установено, че те често се използват в схеми за данъчни измами. Финансовото ведомство допълва, че при търговията с тях често документите за сделката често или не се попълват коректно, или липсват изцяло. По този начин не се отчитат приходи или неравномерно се завишават разходи, което от своя страна води до невнасяне на данъци, източване на ДДС чрез вериги от фиктивни сделки и други нарушения.
От Министерството на финансите посочват, че тези некоректни практики нанасят значителни щети на бюджета.
"Задължително за стоките с висок фискален риск е предварителното деклариране на данни за превозите им. Изисква се предварително оповестяване на данните - както за изпращача, така и за получателя. Данните за лицето, което ги декларира, се извличат автоматично", разказва Антон Тошев, главен експерт по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол" в Националната агенция за приходите.
При превози, които започват на територията на страната и завършват на нея, декларатор е изпращачът. При внос или износ декларатор винаги е българското лице.
Информацията, която се декларира, включва регистрационен номер на средството, което превозва стоките, вид и количество на стоките, място и дата на товарене и получаване. В декларацията има и някои незадължителни елементи като данни за имена на водачи и телефонните им номера.
С тези данни системата генерира на превоза уникален номер, който се представя при проверка от властите.
Списък на стоки с висок фискален риск има от 2014 г. насам, а от началото на 2024 г. се въведе режимът на предварителното им данъчно деклариране в НАП. Сред първите, попаднали на фискалните изисквания, бяха търговците на редица хранителни стоки като месо, мляко, плодове, зеленчуци. Преди влизането им в сила както производители, така и преработватели и търговци силно негодуваха на опитите за увеличаване на контрола върху тях.
Пред "Дневник" от Сдружението за модерна търговия посочват, че прилагането им е огромна административна тежест за бизнеса и срещат трудности при предоставяне на уникалния номер на превоза на шофьорите. Те също така описват предвидената санкция в размер на 40% от стойността на превозваната стока като "непропорционално висока спрямо нарушението".
Александър Костадинов от Асоциацията на автомобилните производители в България, която обхваща официалните представителства на автомобилните производители, разказа пред "Дневник", че се опитват да установят комуникация и настояват за среща с Министерството на финансите.
За него мярката е безсмислена що се касае до търговията с чисто нови автомобили, която той описа като такава с "нулев фискален риск". Той смята, че това е затруднение за вносителите, ще вдигне разходите им и ще забави доставката на автомобили и части за тях. Според юристите, с които се е консултирала асоциацията, новата заповед нарушава два закона и ако все пак тя влезе в сила, може да бъде обжалвана.
Той настоява, че подобна мярка трябва да преминава през обществено обсъждане и оценка на въздействието, за да се види ефектът от нея.
Пред "Дневник" председателят на Асоциацията на вносителите на автомобили Любомир Доросиев призна, че в последните години секторът не е проверяван и разказа за внос на автомобили в страната, но през "кухи фирми", с което се е заобикаляло плащането на ДДС.
"Има страшно много фирми, които взимат автомобили от Европейски съюз без ДДС и са длъжни да го начисляват в България, но те не го правят и пускат автомобилите в кухи фирми", посочва Доросиев и допълва, че след като тази "куха фирма" вече е направила "добър оборот" се продава на малоимотни граждани и впоследствие тези данъци въобще не влизат в държавата.
Като "сериозен удар за целия строителен бранш" описва заповедта Камарата на строителните предприемачи.
Тя ще доведе до удължаване на сроковете за доставка на строителните материали заради допълнителната документация и извършване на технически действия по деклариране в системата на НАП. Това ще забави обработката на пристигащата стока и ще изисква допълнително време и ресурси, посочиха за "Дневник" от "Практикер", която е сред търговците на строителни материали.
От там допълват, че като резултат, ще се наложи наемане на допълнителен персонал, който да координира процеса и това "неминуемо ще доведе до увеличение на оперативните разходи и натиск върху крайната цена на предлаганите продукти" и "ще засегне както бизнеса, така и крайните потребители".
Това, от своя страна, би могло да повлияе неблагоприятно върху конкурентоспособността на българския бизнес и на крайните продажби.
От Асоциацията на земеделските производители в България също са против заповедта с аргумент, че торовете са стока със силно сезонен характер, а евентуално забавяне на доставките може да наруши селскостопанските кампании.
Skip the extension — just come straight here.
We’ve built a fast, permanent tool you can bookmark and use anytime.
Go To Paywall Unblock Tool